 |
| Сделка или не |
Вчера в предаването “Сделка или не” с Румен Луканов по Нова телевизия станах свидетел на куриозна ситуация – участничка, която на финала има само 2 неотворени суми – едната за 50 000лв. (втората по големина награда), а другата, за 100 000лв. (максималната сума в играта).
сделка
Водещият на “Сделка или не” Румен Луканов обяви предложението на “банкера” към участничката – 66 000лв., ако се откаже да играе. Участничката с охота прие и потъна в еуфория от огромната спечелена сума от телевизионната игра.
Че 66 000лв. са голяма сума, спор няма. Но за момент се замислих за друго – защо участничката не рискува и не опита да спечели 100 000лв., вместо да приема “сделката” от банкера?
Шансът за 100 000лв. бе значителен – цели 50%. Или, казано с други думи, рискуваше 16 000лв., за да спечели 50 000 повече от вече гарантираните й 50 000.
Участничката обаче вътрешно бе взела решение и не се поколеба нито секунда – когато и предложиха да избира дали да вземе 66 000 или да рискува за голямата награда от 100 000лв., тя мълниеносно се съгласи с офертата на банкера. Нека са й честити парите, късметът действително бе на нейна страна!
сделка
Разбира се, шанс от 50% да спечелиш означава и шанс от 50% да загубиш, а това е почти колкото в хазарта. Но в случая, стана ми интересна нагласата на участничката в “Сделка или не”, доколкото успях да открия аналогии между нейното финално решение да приеме гарантираната сума и действията ни в бизнеса или на работа, когато се налага да правим избор между гарантираното статукво и риска да получим много повече.
Предприемачите
Нека погледнем за миг сферата на предприемачеството. Има ли нормален частен бизнес, в който няма риск? Рискът съпътства предприемачите през цялото време, като особено голям е той в самото начало, още преди да се започне реалната стопанска дейност, когато човек трябва да вземе сложното решение ще рискува ли всичко, за да напусне гарантираната си работа и да се впусне в бизнеса, или не.
Много хора не могат да поемат риска да станат предприемачи – неизвестните са твърде много за тях, и все заплашителни. Истината е, че при всички нормални предприемачи чувството за неяснота и липса на сигурност е еднакво силно, но със собствен бизнес се захващат онези хора, които виждат не само заплахите, но и възможностите за успех.
Може би съвсем неслучайно, отговорите на читателите на NovaVizia.com в анкета със заглавие “Кое е най-важното качество на успешния предприемач?” отдадоха водеща роля на “умението да се поемат рискове”.
Мениджърите и служителите
Нека погледнем с очите на наемниците – мениджъри и служители. Има ли успял в кариерата човек (по нормалния начин), научил действително много в професията си, развил личната си компетентност в силна степен и издигнал се възможно най-високо в йерархията на своята фирма (бранш, сфера), който не е рискувал, поемайки предизвикателно (рисковано) ново назначение, оферта от друга компания или дори е напускал сам една или друга, иначе добра работа?
Съмнявам се. Дори и в качеството си на наемници, ние не сме в състояние да стигнем възможно по-високо в професионалното си развитие, ако не съумяваме да преценяваме ситуациите, пред които ни изправя животът и да рискуваме, когато има възможност за това.
Ако стоим на работните си места и чакаме някой сам да ни забележи, сам да ни предложи повишение, сам да ни проправи пътя към върха, съмнявам се, че в масовия случай ще бъдем нещо повече от средностатистически линейни мениджъри, завеждащи отдел, звено или цех, например. Ако искаме нещо повече, в т.ч. и висока степен на лична компетентност, е нужна личната ни активност, т.е. нужен е риск.
Младите хора
Нека погледнем и младите хора, които си търсят работа. Има младежи, които хленчат и недоволстват как у нас всичко ставало с връзки, или пък как не можели да си намерят хубава работа, как работодателите не им обръщали внимание и т.н.
Когато обаче предложиш на подобни младежи да направят нещо за себе си, като например да отидат в по-малък град, където да работят за голяма фирма и бързо на научат огромен куп неща, те казват “Оо, в никакъв случай, как така ще отивам да работя 2 години в по-малък град?”
Или, когато предложиш на подобни млади хора да направят нещо за себе си, като ги наемеш на работа и започнеш да ги учиш на професия бавно и търпеливо, но срещу по-малка първоначална заплата, защото приносите им за фирмата в началото ще са несъществени, ако изобщо ги има, може би някои от тях ще кажат “Оо, аз за толкова пари не мога да работя.”
Тези млади хора просто не искат да рискуват. Те се оплакват, осъзнават вътрешно, че не са удовлетворени от шансовете за професионална реализация, но в същото време не искат да рискуват времето си, или статуса на жители на по-голям град, за да успеят. И наивно чакат предложения за “директорски” длъжности, които така и не идват.
